Понякога театърът започва не от сцената, а от масата с бои, ножици и картон. В този смисъл събитието, което се проведе на 16 март в Център за специална образователна подкрепа „Лозенец“, можеше да се възприеме не толкова като награждаване, колкото като малък театрален експеримент. Детски ИКАР 2026, организиран от Общински културен институт „Красно село“ в партньорство със Съюз на артистите в България, този път се отказа от обичайния формат на церемония и се превърна в ателие за изработване на театрални маски. Събитието се реализира с подкрепата на СО – район „Лозенец“.
Подобна промяна на формата не е просто организационно решение. Тя е опит театърът да бъде мислен като пространство на участие, а не на дистанция. В крайна сметка сценичното изкуство винаги е било особена среща между играещия човек и зрителя – диалог, който се ражда от присъствието и взаимодействието между хората.
В тази среда децата не бяха поставени в ролята на публика. Те станаха съавтори на случващото се. В рамките на ателието всяко дете изработи собствена маска – понякога смешна, понякога фантастична, понякога съвсем абстрактна. Именно чрез тези маски се появиха кратки сценични импровизации – малки етюди, които възникваха естествено в общото пространство на играта. Маската, този древен театрален предмет, отново показа способността си да освобождава въображението и да превръща играта в сцена.
В създаването на тази атмосфера активно се включиха служителите на Общински културен институт „Красно село“ и артистите от Театър „Сириус“. Те донесоха със себе си кукли от познати детски спектакли – пчеличките от „Пчеличката Мързеливка“ и жабките от „Грозното патенце“. Тези персонажи се превърнаха в своеобразни посредници между професионалния театър и детската игра. Куклите не бяха просто реквизит, а повод за общуване – за измисляне на истории, за импровизация и споделен смях.
Особено силен момент в събитието беше присъствието на кмета на столичния район „Лозенец“ – Константин Павлов – и на директора на Общински културен институт „Красно село“ – д-р Ивелина Кючукова. Тяхното участие придаде на срещата не само институционална тежест, но и човешко измерение. Заедно те поздравиха децата и им връчиха сертификатите „Майстор на театрални маски“, както и сертификатите за участие на класовете в Детски ИКАР 2026. Присъствието им беше ясен знак за подкрепата на културните институции и местната власт към подобни инициативи – срещи, които показват колко важно е да се създават пространства за творчество, внимание и уважение към децата.
Но тези сертификати трудно могат да се разглеждат като награди в обичайния смисъл. По-скоро те са символичен жест – признание за смелостта да участваш, да играеш и да създаваш.
Специална благодарност отправяме към Силвия Пеева, директор на Центъра, за нейното гостоприемство, отдаденост и постоянна грижа за децата, които превръщат това пространство в място на подкрепа, развитие и човешка близост.
В подобни срещи театърът се връща към една от своите най-стари функции – да създава общност. И ако за кратко едно училищно пространство се превърне в сцена, а децата – в актьори на собствените си малки истории, тогава смисълът на подобни инициативи става напълно ясен. Театърът не започва със спектакъла. Той започва с играта.
© Снимки: Светослав Караджов
